Атила

ИСТОРИЧЕСКИЯТ АТИЛА
Атила е последният и най-могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 г. до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Орлеан преди да бъде спрян в битката при Шалон и прогонва западния император Валентиниан ІІІ от собствената му столица Равена. Макар че империята на Атила умира заедно с него, той се превръща в легендарна фигура от европейската история. В Западна Европа хунският вожд е запомнен като символ на жестокостта, яростен варварин и враг на цивилизацията.
ИСТОРИЯТА НА ОПЕРАТА
Операта „Атила“, една от ранните творби на Джузепе Верди, е създадена през 1844-1845 г. Либретото на Темистокле Солера и Франческо Пария Пиаве, базирано на известната драма на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”, не се придържа строго към хронологията на събитията от края на Римската империя, а по-скоро служи за основа на красиви арии, ансамбли и хорови сцени. Премиерата на операта на 17 май 1846 г. в театър „Ла Фениче” във Венеция предизвиква абсолютен фурор, а фразата „Ти ще имаш света, остави Италия на мен” взривява залата. „Атила” повдига патриотичния дух на италианците в епохата на национално възраждане и борбата за обединение и освобождение. Публика и критика са единодушни, че това е най-добрата творба на Верди. Но да не забравяме, че годината е била 1846, „Атила” е едва деветата опера на композитора и от нея до последната „Фалстаф” ще измине близо половин век, в който Верди ще сътвори още и още прекрасна музика.