Ноев Ковчег

Живеем в интересни времена. В рамките на 20 години човечеството успява да осъществи две световни войни. Два потопа. Няма и век по-късно ние сме на ръба на трети. Явно хората никак не си взимаме поука. Това вероятно се дължи на факта, че потопът удавя всичко и всички, дори (най-вече) причините да се случи. Имаме нужда от пазители на човешката история, някой, който познава хората, бил е на тяхната маса и е ял от техния хляб. В ролята на тези пазители влизат хлебарките - вечно нежеланите, но вечни спътници на човека, които събират трохите на човешката история. Където има човек - има трапеза, а където има трапеза - падат и трохи от нея. Хлебарките трябва да съхранят трохите на човешката история през поредния потоп и никога да не ни оставят да забравим причината за него, а именно самият човек.