Мадам Бътерфлай

История на създаването:

Операта „Мадам Бътерфлай“ Пучини първоначално написва в две действия. Сюжетът на своята шеста опера композиторът открива по време на пестоя си в Лондон. Там гледа едноактната пиеса на Дейвид Беласко „Гейша“, вдъхновена от романа на френския писател Пиер Лоти „Madame Chrysanthème“ (1887) и от разказа на Джон Лутър Лонг „Мадам Бътерфлай“ от 1898. Според някои изследователи историята на Бътерфлай почива върху истински събития, случили се в Нагасаки около 1890 година.

Пучини пише пет версии на операта. Премиерата на оригиналната творба, която е в две действия, версия на 17 февруари 1904 в Миланската „Скала“ и изненадващо претърпява провал, въпреки присъствието на певци от ранга на сопраното Розина Сторчио, тенорът Джовани Зенатело и баритонът Джузепе Ди Лука в главните роли. Това се случва не само заради твърде продължителното второ действие, но и поради недостатъчното време за репетиции. Пучини преработва операта, разделяйки II действие на две и внасяйки още някои промени. На 28 май 1904 тази версия на „Бътерфлай“ бива поставена в Бреша и успехът й е триумфален. Две години по-късно Пучини пише трети вараиант на операта, представен в Ню Йоркската „Метрополитен опера“, а година по-късно, през 1907-а, композиторът внася нови промени в партитурата и тази четвърта преработка на „Мадам Бътерфлай бива играна в Париж. Същата година композиторът редактира операта за пети, последен път, и това е наричаната днес „стандартна версия“, в която „Мадам Бътерфлай“ обикновено се играе по световните оперни сцени.

Действието на „Мадам Бътерфлай“ се развива в японския град Нагасаки. Най-популярната японска певица Тамаки Миура си спечелва световна слава именно с превъплъщението си в ролята на Чо-Чо-Сан; днес нейна статуя като Бътерфлай, наред със статуя на Пучини, може да бъде видяна в „Глоувър гардънс“ в Нагасаки.

Действието се развива в Нагасаки, Япония, през 1904 година.

Първо действие:

Къща с градина в Нагасаки. Лейтенантът от американската флота Бенджамин Франклин Пинкертон се е увлякъл по младата японка Чо-Чо-Сан, наречена Бътерфлай („пеперуда“ на английски), и решава да се ожени за нея. Професионалният японски сватовник Горо му показва къщата с градина, наета за бъдещите съпрузи. Консулът Шарплес напразно иска да предпази приятеля си от необмислената стъпка. Но лейтенантът не слуша съветите му. На чаша уиски той обяснява философията си: „Късай цветя откъдето можеш.“ Така той е решил да се ожени за японката според обичаите на страната. Ето че по хълма се спуска сватбеният кортеж. Когато се запознава с Чо-Чо-Сан, консулът разбира, че тя произхожда от обедняло благородническо семейство, което й е наложило да стане гейша. Живее сама с майка си и е на 15 години. Девойката е придружена от своята майка и няколко роднини. Цялата суматоха буди смях у Пинкертон. Шарплес отново се опитва да го разубеди, но напразно. Чо-Чо-Сан с детска невинност му показва някои предмети, които е донесла в новия си дом – кърпички, лула, огледало, ветрило, вазичка и дълга тясна кутия. Когато Пинкертон поисква да види какво има в кутията, момичето с нетърпящ възражение тон отказва. Приближилият се Горо обаче шепнешком известява, че тоав е сабята, с която баща й се е самоубил по „покана“ на Императора. Точно преди да започне церемонията, Чо-Чо-Сан доверява на Пинкертон, че предния ден е била в Мисията, за да приеме християнството. Церемонията се проточва, а Пинкертон става все по-нетърпелив, защото иска да се усамоти с Бътерфлай. И точно тогава се чува гласът на чичо Бонзо, който е разбрал, че момичето е сменило вярата си. Той я проклина. Проклинат я и всичките й роднини. Девойката страда, но, приласкана от нежните думи на своя съпруг, постепенно се успокоява и двамата се отдават на блаженството на първата брачна нощ.

Второ действие:

Домът на Бътерфлай. Вярната Сузуки се моли пред статуя на Буда Чо-Чо-Сан да не плаче повече. Изминали са три години. Скоро след сватбата Пинкертон е заминал с обещание да се завърне напролет. Изоставена от мъжа си и отблъсната от роднините си, Бътерфлай живее със слугинята си Сузуки и със своя малък син, за съществуването на който Пинкертон даже и не подозира. Идват Горо и Шарплес, който е получил писмо от Пинкертон. С това писмо той моли приятеля си да подготви Чо-Чо-Сан за тежка новина: той се е оженил за американка. Бътерфлай радостно го посреща и Шарплес не успява да прочете писмото до края. Щом чува, че мъжът ѝ е здрав и скоор ще пристигне в Нагазаки, Чо-Чо-Сан го прекъсва с радостни викове. Идва принц Ямадори, за когото сватовникът Горо усилено се опитва да омъжи Чо-Чо-Сан. Но след като тя вежливо, но непреклонно отказва да го стори, принцът е принуден да се оттегли. Консулът Шарплес я съветва да приеме предложението на принц Ямадори, като намеква, че Пинкертон може би въобще няма да се върне. Нищо не е в състояние да разубеди девойката. Чува се топовен изстрел – в пристанището влиза американският кораб, с който трябва да пристигне Пинкертон. Вбесена от продължаващите увещания на Горо, Бътерфлай вика вярната си прислужница Сузуки да изпрати Шарплес. После изтичва в къщата и се връща с детето си: ако и Пинкертон да я е забравил, то нима би могъл да остане безучастен при вида на собствения си син? Консулът й обещава, че ще уведоми съпруга й, че има син. Веднага след това Бътерфлай изважда от сандъчето си бинокъл, с помощна на който успява да разчете името на кораба – „Ейбрахам Линкълн“. Радостта й е безмерна. Нарежда на Сузуки да набере цветя и да украси къщата. После се облича с най-красивите си дрехи и с детето на ръце остава в очакване на своя любим. Малко по малко нощта избледнява и се зазорява.

Трето действие

Второ и трето действие на операта преливат плавно едно в друго с великолепна мелодия (мълчалив хор). Изтощена от нощното бдение, Бътерфлай склонява да се оттегли в покоите си едва след като Сузуки й обещава, че щом дойде съпругът й, незабавно ще я повика. Малко след това идва Пинкертон, придружен от консула и младата си американска съпруга, която остава да го чака в градината. Пинкертон е дошъл, за да убеди Чо-Чо-Сан да му повери детето, което иска да отведе в Америка. Когато разбира от Сузуки колко го е чакала девойката през всичките тези години, той осъзнава какво е сторил. Опитвайки се да реши какво да прави, лейтенантът излиза навън. В това време в стаята влиза Бътерфлай, която, съзирайки консула, трепетно се спуска да търси съпруга си. Тогава обаче вижда Кейт и, обзета от тежко предчувствие, започва да разпитва Сузуки. Кейт се приближава и й иска прошка, обещавайки, че ще се грижи добре за детето. Чо-Чо-Сан отговаря, че ще повери детето само на „него“, ако той посмее да се яви пред него. След това вика Сузуки, нарежда й да затвори прозорците и да се оттегли в съседната стая с детето. После изважда един бял воал и с благоговение вади меча на баща си, на който е гравирано: „Con onor muore chi non puo serbar vita con onore“ („С чест умира този, който не може с чест да живее“). Прислужницата веднага разбира какво е решила господарката й и изтиква малчугана в стаята. Бътерфлай се спуска към момченцето и го прегръща страстно, след това завързва очите му и го кара да седне отстрани, като слага в скута му американско знаме. После с меча в ръка се оттегля зад намиращия се в стаята параван и се самоубива. Точно в този миг, изпълнен с угризения, в стаята влиза Пинкертон, който коленичи облян в сълзи пред бездиханното тяло на японската си съпруга.