Вересии

Кръчма, някъде в нашата българска безпътица, в съвременното ни безвремие. Героите на Мария Сапунджиева и Тончо Токмакчиев са кръчмарка и кръчмар. В очакване на клиенти и на по-добри дни, те отмерват времето в мечтания и комични кавги. Отворили тефтера с вересиите, двамата си спомнят за чешитите, които някога са идвали в селската пивница за да се напият, да лудуват, да се бият и да се надлъгват. Днес единственият гост на Мара и на Тоньо е Крумчо Цигуларя. Те го черпят с греяна ракия. Черпят го на вересия, черпят го за да посвири, после му наливат пак – да спре. Борови подпалки ухаят и дим от печката отлита в небесата, от които упорито сняг се сипе. Така се нижат часовете, като зърна на броеница. И въпреки несгодите и тегобите, въпреки самотността и дяволското безпаричие, смехът и любовта надвиват, а те са тъй необходими!