Моби дик

В драматизацията на Гергана Змийчарова хрониките за живота на борда на китоловния кораб Пекууд и безпощадното преследване на белия кит са преплетени с библейски мотиви, засягащи непреходните въпроси за човечеството, в чието разрешаване често минава живота ни. Със своя емблематичен сценичен език Петринел Гочев предлага на зрителите пътешествие в бурните води на човешките нрави, слабости и емоции. Сцената е превърната в кораб (сценография Гергана Лазарова-Рънкъл), а актьорите, представящи екипажа на кораба, изграждат силни колективни образи, които въздействат на всички сетива. Моряците, начело с капитан Ахав, рисуват пъстра картина от човешки качества, които ярко се сблъскват в противоположностите си. Вярата и бунта към Бог, смирението и арогантността, дребнавостта и щедростта, хуманизма и агресията, низките страсти и възвишените идеали всички те пътуват на кораба и правят алюзия с човечеството, носещо се на борда на света/кораба. Ако всичко и всеки има отредено място в света, правещо го неразривна част от божието творение, не е ли престъпно да похищаваме другите и да поставяме себе си на по-високо стъпало?! Моби Дик чист, бял, неповторим убийството му нарушаване на божествения порядък, за което всеки и Ахав ще плати. Динамиката на спектакъла държи зрителския интерес буден и вниманието, приковано в шеметните актьорски превъплъщения. Истинско удоволствие е да се проследи безупречната актьорска колективна работа, характеризираща почерка на Петринел Гочев. Богатството от изразни средства живи картини, хорови изпълнения, батални и поетично-интимни сцени, музика, ритъм и жест превръщат спектакъла в богато пиршество за сетивата, ума и душата.