Жизел

Късният романтизъм носи белезите на интелектуален и творчески преход към новите времена, в които ще настъпи модернизмът. В драматургичната структура на "Жизел" са видими първите знаци на потъването в чувствеността на новите времена за балетното изкуство. Преминаването от една действителност в друга, което оформя сюжета на "Жизел", е белег на онази ирационалност, която вече безотказно обладава сетивата на артистите и творците от онова време. Ако в първата част на "Жизел" действието рисува чрез танца земните вълнения на едни обикновени хора, изразени чрез типични мелодраматични похвати, които довеждат до кулминацията със смъртта на Жизел, то във втората част на творбата публиката и артистите на сцената попадат в сферите на една фантазна действителност, която е извън познатата ни реалност. Мистичните територии на вилисите — сенки от отвъдното — завладяват въображението и самите те остават покорени от силата на любовта.