на комедията Градски Легенди въ

Всяка нощ, когато градът заспи, светофарите престанат да работят, огромни неонови реклами се превръщат в слънца, а дебели котки се разхождат по покривите, тогава много хора започват да мечтаят в самотата си. Те не просто мечтаят да имат всичко — те си го представят, сякаш вече го имат.
„Еха, братле, ако имах всичко на този свят, щях да живея като крал!“ — казва си някой фантазьор, докато седи на дивана си на 12 етаж, с 14 неплатени сметки.
Във фантазиите си ние винаги сме на върха на света, а светът ни обожава — имаме пари, коли, яхти, власт, морета, океани, собствен влак, къща с фонтани. Но после звъни будилникът и разбираш, че не си крал на Вселената, а просто един човек на 12 етаж.
И когато мечтите ти не се сбъдват, започваш постепенно да правиш такива неща в живота си, че те се превръщат в криминална сводка или в градска легенда.
Все пак най-важното е да мечтаем — поне това е безплатно.