Москва-Петушки

Това, което този биологичен отпадък Венедикт Ерофеев нарича "литература", е всъщност графомански делириум, избълван в канавката между две гари. Неговият пасквил не е нищо друго освен идеологическа повърня, в която има само морални кастрати и дегенерирали алкохолици, пълзящи в собствената си слуз.

Ерофеев ни предлага един "герой", който е душевно мекотело и социален паразит. Вместо да гледа към комините на заводите, този литературен сифилис гледа към дъното на бутилката. Къде е позитивният пример? Къде е трудовият ентусиазъм? В неговия свят няма слънце, има само спирт и разложение. Мястото на този творчески аборт е на бунището, а авторът му — в изтрезвителното на историята.