Буенос Айрес

На пръв поглед най-чувственият от всички танци изглежда не се вписва в църковен контекст, но въпреки това през 1996 г. аржентинският композитор и диригент Мартин Палмери се осмелява да съчетае тангото с латинския текст на месата. В своята Танго меса „Буенос Айрес” Палмери обединява сакралния стил с типичните стилови черти на аржентинското танго. Докато хорът следва класическата структура на католическата литургия в шест части: Kyrie, Gloria, Credo, Sanctus, Benedictus и Agnus Dei, елементите на тангото се вливат в акомпанимента на ансамбъла – не само инструменталният ансамбъл следва модела на Tango Nuevo с пиано, струнни инструменти и бандонеон, но и цветът на тона и ритъмът са базирани на него.
Композиторът определя важна роля на бандонеона в интерпретацията на текста на месата – типичният инструмент за танго със своя силен въздушен шум стене и пръхти и така илюстрира смисъла на литургичния текст с богатство от емоции: болка и скръб от смъртта на Исус на кръста, радост от Възкресението, страх от мъките, молитва за вътрешен мир.
Танго месата „Буенос Айрес“ е сочена за най-известната и най-успешна творба на Мартин Палмери. Тя е изпълнявана в над 16 страни, като често самият автор е на сцената в ролята на солист пианист. Произведението е наричано с основание “удивителен шедьовър” и покорява безапелационно публиката във всяка точка на земното кълбо.