Моцарт и Чайковски под палката на Хишам Габр

Симфония концертанте за цигулка, виола и оркестър в ми бемол мажор, KV 364 (1779) е сред първите опити на Моцарт да експериментира със симфоничния жанр, който и до днес се смята за еталон в съчетаването на симфония и инструментален концерт. Симфонията се ражда по време на едно европейско турне със запланувани концерти в Манхайм и Париж. Въодушевен от предстоящата среща със знаменития тогава Манхаймски оркестър и неговия солист Френцел, любимия цигулар на композитора, Моцарт започва да съчинява две концертни симфонии. Симфония концертанте за цигулка, виола и оркестър, е написана в ми бемол мажор за соло цигулка, соло виола, два обоя, две валдхорни и струнни инструменти, като включените по-късно допълнителни виоли обогатяват още повече заложената в нея хармония. Но съдбата отлага във времето полагаемите се аплодисменти за това изключително красиво произведение. Пристига вест за разпускането на оркестъра, заради преместването на курфюрста Макс Йосиф в Мюнхен и очакваното музикално събитие не се състоява. Нещо повече - Моцарт така и не успява да чуе нито веднъж изпълнението на своята прочута Симфония концертанте за цигулка, виола и оркестър, една от емблемите на музикалното му наследство.

Шеста Симфония на Пьотр Илич Чайковски е неговото музикално завещание и финална композиция в творчеството на Петър Илич Чайковски. Това е една от най-добрите творби от епохата на романтизма и не губи своята актуалност в наше време.
В Шестата симфония звучи и личната психологическа драма на композитора, и посланието към човечеството за вечната конфронтация между доброто и злото, и инструменталните страсти в духа на Бах със скрити цитати, и предсказанието за катастрофите на нашето време.
Чайковски композира Шеста симфония за много кратък период от време. Той я започва на 4 февруари 1893 г. и до 19 август завършва партитурата и подготвя симфонията за публикуване. Първото изпълнение на Шестата симфония е в Санкт Петербург на 16 октомври 1893 г. Композиторът умира 9 дни по-късно.
При започване на работата си композиторът първоначално я нарича „Живот”. Заглавието „Патетична“ е предложено от брата на композитора - Модест Илич Чайковски и то напълно отговаря на характера на музиката.
Смята се, че Симфонията е тайно посветена на племенника на Чайковски - Владимир Давидов, към когото композиторът бил особено силно привързан. Въпреки че Чайковски е разказал на близките си за скритата програма на своята композиция, тя никога не е била публично достояние и остава обект на дискусия и чувствително слушане от векове.