Алчина

Операта Алчина е последният голям оперен успех на Хендел. Премиерата й е през 1735 г. в Ковънт Гардън. Подобно на много други творби тук участват пет персонажа, свързани с една сантиментална верига: Оронте обича Моргана, която обича Руджеро, който обича Алчина. В хода на работата си Хендел добавя още един герой. Това е едно дете – Оберто, дошло да освободи своя баща, когото магьосницата е превърнала в лъв.
Ролята на Алчина била написана специално за ломбардското сопрано Анна Страда дел По, която била единствена певица, която останала вярна на Хендел, след като останал без трупа. Алчина била подаръкът за нейната вярност. Може би и затова тя се различава от всички останали магьосници на Хендел – Армида, Медея и Мелиса,които изразяват страстта си с омраза и крясъци. Точно обратното - Алчина никога не показва яда си. Алчина на Хендел е по-скоро една уморена вълшебница.Уморена от острова си, който е една пустиня, уморена от мъжете, които не може да си забрани да покорява, уморена от собствените си вълшебства. Така, както в приказката Красавицата и звяра, но наопаки – ако Руджеро й засвидетелства истинска любов, то вълшебната й пръчица би се счупила, жената би надделяла над вълшебницата.
Въпреки изключителния успех на новата опера - 18 представления през сезона, впечатляващо цифра за онези години, и още 5 през следващия, както и другите опери на Хендел –Алчина потъва в забрава за почти два века.