Покана за вечеря

Всичко трябва да е на ниво – тристепенно меню, официално облекло, никой да не закъснява. И да се държим… Зад всички тези правила и ритуали обаче все повече прозират разстоянията между хората. „Покана за вечеря" е история за близостта, за взаимоотношенията, които се разпадат, за лекотата, с която свикваме с другите и ги приемаме като част от общата картина.

А общи картини няма. Близостта не е въпрос на разстояние. Нито една история не е веднъж завинаги разказана. Ако гледаме на хората като истории – никога не можем да сложим точка, защото всеки следващ разказвач продължава да добавя нещо от себе. И единственото, което може да ни спаси от острите ръбове във взаимоотношенията, е да продължаваме да си говорим.

„Всички тези безсмислени правила, лъжички, вилички, кристални чаши нямат никаква друга функция освен да ни губят времето, за да не мислим за същественото. И да не си даваме сметка, че никога не сме били истински, истински щастливи...", казва един от героите в „Покана за вечеря".

И така - добре дошли. Вечерята е официална. А малко истина няма да ни навреди.