Опит за летене

„Макар че пъпли през калта със своята кола, натежала от черни мисли, Радичковият човек посмява да вдигне поглед и да се понесе във вертикала. Радичковият човек е онзи, който носи спомена за своето предназначение в света — който не позволява на верблюда да превърне душата му в пясъци, а се понася към небето, за да го пипне с пръст, пък и учи своята спешена врана да хвърчи."