Лазарица

един съвременен прочит на писаната през 1979 г. за големия Григор Вачков пиеса предлага Сливенският театър. Многократно е поставяна в различни театри в България знаковата Радичкова пиеса за Лазар, който всеки сезон остарява с десет години на кичестата круша със свраче гнездо и емблема на орел върху ствола. Радичков е написал моноспектакъл за един артист и въображаемо, ожесточено от човешкото предателство куче. Сякаш този човек стои на някаква кула и в последните си минути на този свят си представя как животът е минал покрай него и през него... Минаването на Лазар през четири сезона, по пътя към смъртта, не става по логиката на психологическия, на реалистическия театър. Кое ражда Радичковия абсурдистки поглед към битието? Светът, в който живее българинът, става все по-парадоксален с разминаването между думи и дела, между лицемерния морал и безчестните действия. Радичков пише: Човекът е същество хитро и умно, макар че през живота си повече хитрува, отколкото да усъвършенства ума си. Обикновено накрая остава излъган, обаче това не бива да му се казва.