Пак плаче, но този път от щастие

Една малка гара на балканския полуостров събира петима души.
Гара, на която вместо влакове пристигат истини, разочарования и неочаквани проблясъци на мъдрост и щастие.
Пиесата на Новица Савич е истинска сатира, пропита с хумор, абсурд и доброта, която в същото време умело разказва за вечните човешки копнежи - любов, разбиране, прошка, пореден шанс.
Смехът, тъгата и искреността се преплитат в този текст, който казва много с малко - неусетно превърнал се в огледало н суровите ни балкански нрави.