Докато чакаме Годо

"Докато чакаме Годо" е спектакъл за разпада на идентичността, за невъзможността да останеш един и същ човек дори в рамките на едно чакане. Персонажите съществуват в свят, в който ролите, телата и отношенията се разместват. Паметта е нестабилна, личността – условна, а времето – затворен кръг. Второто действие не повтаря първото, а го разлага и пренаписва пред очите на зрителя. Чрез постдраматичен сценичен език, смяна на идентичности и преосмисляне на актьорското присъствие, спектакълът поставя въпроса: ако всичко може да бъде заменено, какво всъщност остава от човека? Може би само опит за болезнено и абсурдно изследване на самото съществуване.