Театър

Романът „Театър" на Съмърсет Моъм излиза през 1937 г. В него авторът описва свят, който е до голяма степен и негов – освен автор на разкази и романист, Моъм е също драматург, при това успешен, особено в ранните си години като писател. Той познава отблизо не само външния блясък на театъра и актьорското майсторство, но и нелицеприятната страна на случващото се зад кулисите и в гримьорните: съперничеството, интригите, самолюбието и суетата. Заглавието е съвсем недвусмислено – тук, разбира се, основна тема е театърът, но театър в по-общ смисъл: и като сценично изкуство, и като социална маска. А Джулия Ламбърт, некоронованата кралица на лондонската сцена, е същинско въплъщение на шекспировото „Целият свят е сцена...". Тя винаги играе роля, независимо дали е на сцената или извън нея, но може би никога не го е осъзнавала напълно. До момента, в който синът ѝ Роджър не ѝ задава въпроса дали изобщо съществува „истинска" Джулия.

Романите на Съмърсет Моъм безспорно са сред литературните шедьоври на ХХ век. Неговият бляскав стил, отличаващ се с неочаквани сюжетни обрати, остроумие, проницателност и ирония, прави произведенията му истински пристрастяващи. Това в пълна сила важи и за „Театър".