Набуко

„Набуко“ – история за силата на Вярата, за пагубната деградация на човек със свръх Его, приравнил се с Бог и дори поставил се над него. Това е история за грешките, наказанието и изкуплението извън времето, идваща от древността, но актуална и днес заради демоните в човешката същност, които в мрака на безверието, намират среда за доминиране. Мракът на безверието води до разединение, а разединението - до разруха. Изкуплението и Спасението е в завръщане към Вярата и изконните човешки ценности, към чистота на помисъл и действие.“

„Набуко“ е третата опера от ранното творчество на Джузепе Верди, но още с първото си представление през 1842 година в Миланската скала има триумфален успех. Прословутият хор на евреите се превръща в химн на италианския народ и най-популярната мелодия, отговаряща на емоционалната италианска душевност и интерпретирана масово от всички слоеве на обществото. Сюжетът, вдъхновен от библейския епос, е изпълнен с патоса на свободата. Самият Верди посочва „Набуко“ като преломна творба по пътя към създаването на индивидуален композиционен стил. Маестрото обогатява и задълбочава този стил, но в основни черти той остава определящ за цялостното му творчество.
„Набуко“ е истински триумф за Верди и Ла Скала. Сюжетът е древен и малко объркан, но алюзията е прозрачна: Италия се бунтува срещу австрийското владичество и тази прекрасна, завладяваща музика става повод за мащабни политически демонстрации из цялата страна, а хорът на поробените евреи „Лети мисъл на златни криле!“ / „Va pensiero“/… се запява като национален химн. Неслучайно съвременниците наричат Верди „Маестро на италианската революция“. Името му, заедно с имената на Мадзини, Кавур и Гарибалди, става символ на италианското Ризорджименто (Възраждане, или по-точно освободително движение).