Край на играта

„Край на играта“ е теaтрална поема, която започва един вторник в два часа и осем минути с падането на бележка от влака Сентрал Архентино и завършва в същата минута 13 дена по-късно.
Слънцето над Палермо, вятърът откъм реката, отблясъците на кварц и фелдшпат между траверсите в горещината на следобеда образуват особено време-пространство, за да уловят един-единствен миг, в който животът се издига на пръсти и се докосва почти до абсолюта. В тази минута три момичета правят своите "статуи или пози" – живи картини на балерина, срамежлива китайска принцеса или ужасeна фигура, като видение на Мунк... и заживяват в непознатото тъмно и трепетно дуенде, чак докато влакът се изгуби зад завоя.
Последните дни на играта са изпитание – първи срещи с любовта и раздялата, познание за високото и ниското в самите нас, тринадесет дни, изписани като красива и тъжна поема за порастването. Краят е не само на играта, а и на детството...