Седем часа разлика

Проектът „Седем часа разлика” представлява многоизмерна инициатива за културен обмен, търсеща начини да свърже и обогати художествените практики в България и Съединените щати чрез танц, танцов театър и пърформанс. Този проект е част от едно по-дългосрочно творческо сътрудничество между Нов български университет - НБУ и Университета на Мичиган - UMich, целящо своеобразната колаборация между преподаватели и студенти от двата университета. В основата на проекта са специализираните театрални департаменти на институциите. Те от своя страна са назначили по един щатен учител-хореограф да ръководи артистичен процес с деветима студенти-артисти от партньорската институция. В края на артистичния процес се създаде авторски творчески продукт – един в България и един в САЩ.
Творческият замисъл на проекта е да изследва и да предизвика традиционните разбирания за танца и театъра, както и техните граници. До момента проектът е реализирал два спектакъла. Първият –”Седем часа разлика, част първа: Човеците”, се изигра за пръв път в София, България на 31.05.2024 г, а вторият – “Седем часа разлика, част втора: Simple Present Tense”, дебютира в Мичиган, САЩ на 27.09.24 г. До този момент спектаклите биват изиграни множество пъти. И двете представления са тематично обвързани и разглеждат социални теми, свързани с идентичността, щастието и човешките взаимодействия.
Първото представление, "Човеците", насочва вниманието към индивидуалните и колективните идентичности, предизвикателствата на принадлежността и процесите на самооткритие. Чрез движение и хореография, артисти от НБУ представят лични и универсални истории, които предизвикват рефлексия върху нашето място в глобализирания свят.
Второто представление, "Present Simple Tense", открива концепцията за щастие и човешката връзка, като включва изследване на явлението "логорея". Това е не само улов на социалните и емоционални сложности на съвременния живот, но и търсене на пътища за автентична комуникация и изразяване в един все по-объркан свят. Чрез театрална хореография и импровизация, представлението изследва темата за намирането на собствения си глас и идентичност, през взаимодествията с околните.
Хореографска метафора за нуждата от човешки връзки в свят, разделен от видими и невидими граници.
Кое е това малкото, крехко нещо, което ни отличава един от друг? Колко трябва, “нещото” да е щастливо?
под кожата, сега, моментът...