Задушница - една възможна импровизация

Интимно, чисто, тихо...

Алма Алтер не изневерява на своя стил да пречупва познат текст през призмата на стожерите на съвременното общество.

Адам Мицкевич и пророк Йеремия, живи актьори и нереални сенки, светлината и тъмата в душите и на сцената си подават ръка, когато се озовават в гранична ситуация между света на живите и света на мъртвите. Представлението е и среща на два съвсем реални свята – актьорите от Алма Алтер и Стефан Попов – човекът-актьор от Пловдивския театър. Мястото на срещата е решено необичайно – пространството на Алма Алтер е неузнаваемо променено – публиката се озовава в храм, олтарът напомня смисъла на човешкия живот и основната фигура, която изгражда света, а светлината е символ на непреходните ценности в земния път на всеки човек. Силни думи биват поднесени изкушаващо деликатно, сакрални библейски текстове разкъсват човешката нетелесна плът и само пламъкът остава да пази спомена за всичко, което е било.