Дон Жуан

Темата на спектакъла е "живота-маскарад", но маскарад особен и необичаен, предназначен не само за веселба. Тирсо де Молина счита, че това е маскарад, при който маските не са поставени доброволно и затова са трудно отличими от действащите лица, които рядко, но все пак се появяват в пъстрата тълпа на маскираните. Самото понятие за маската се трактува от Марсел Марсо като препятствие за всяко личностно проявление, като капан за личността. Неговият Дон Жуан е израз на непрестанния стремеж на човека да обича и да бъде обичан. Същевременно митът за Дон Хуан (Дон Жуан) е разказ за плътта, която загива и духът, който побеждава. Изборът между истинския и преоблечения Дон Жуан по време на маскарада, дъщерята на Комендадора прави по свое усмотрение, без да почувства фалша. Това се оказва невинно предателство, узаконено и подготвено от самата постройка на живота-маскарад. И най-добре от всички на този бал разбира закономерността на тази грешка истинският Дон Жуан, сам някога бързо и охотно ползвал услугите на лъжата. Прикриването на истинската същност на действащите лица е стратегия в обществото. Единствен Дон Жуан разбира своето обезличаване от този безкраен маскарад. Разкъсван в живота между Ангела и Дявола, той избира смъртта.                                                                                            проф. д-р Александър Илиев