Разкази от лудницата

Още в самото начало „Разкази от лудницата” беше замислено като процес. От общо осем монолога избрах да поставя първоначално само три, като целта ми беше да добавя останалите впоследствие. По този начин бавно нареждам пред погледа на зрителите пъзела, който тези персонажи изграждат без да разкривам всички смисли още от самото начало. В новия вариант на представлението добавих два нови текста от серията монолози - този на „Слугинята” (на Ан-Мари де Мамбро) и на „Крадеца” (на Найджъл Форд). Пъзелът изобразява историята на Христовия път до Кръста, а слугинята и крадецът са важни с това, че съпътстват последните му стъпки.
И петте истории могат да бъдат разгледани не само като свързани в една обща картина, но и поотделно, в частност. Да вземем например шпионина Иуда, или пък разглезената жена на Пилат, както и пенсионирания преждевременно стотник. И тримата имат своите истории, размисли и терзания, които дори на чисто човешко ниво, няма да ви оставят безразлични. Сега към тях се присъединяват осъденият на смърт крадец и отхвърлената с пренебрежително презрение слугиня.
Това, с което се отличават слугинята и крадецът от останалите три персонажа е тяхното социално положение. Те са тези, за които никой не знае или не иска да знае. Те са излишните, недостойните, неудобните, нежеланите. С една дума те са „никой“. Бидейки в това положение през целия си живот, тези персонажи не само са свикнали с факта на своето нищожество, но и са се примирили с него. И в това именно се съдържа тяхната вина. От тях не се иска да спасят Христос, а само да повярват.