Железният светилник

Напред към корените ни! Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, сврян в ъгъла на килията в концлагера Куциян през 1944г. Физически изтерзан и изолиран от реалния свят, великият български писател, вероятно в тези мъки ражда Железният светилник, Преспанските камбани и Гласовете ви чувам. Потопих се в неговото необятно и родолюбиво творчество. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които бягат от зверствата и палежите, извършвани от гръцката войска... Българския Кукуш се превръща в Гръцки Килкис... Пътят на спасението от безумието на света за мен бе да потърся онези свои разбъркани корени. Инстинктивно това направих. Драматизациите, които се родиха, вече пренасяме на театралната сцена. Там отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се, и нерядко са давали живота си, за да ни има нас... В Железният светилник многократно се говори за робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот... на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност, но романът завършва със сватбата на Лазар и Ния. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие... Загубил своята любов, зографът Рафе Клинче я претворява в иконостас, който сътворява за черквата, където се служи на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени ни вдъхновяват, преклонени пред гения на Твореца!