Да се провреш под дъгата

Писателят-дисидент Георги Марков е значима фигура в новата българска литература както с живия си, непринуден стил, така и със смелостта да пише за теми, които са болни във всички времена и при всяка власт. Той не се страхува да нарича нещата с истинските им имена. Дълбае дълбоко в душите на своите герои и открива както амбиции, продажност и страхове, така и нежност и неугасим стремеж към красотата. Всичко това с пълна сила важи за пиесата Да се провреш под дъгата, поставяна на сцена заради своята актуалност и спирана от комунистическата цензура пак по същата причина. Героите, изправени на ръба на смъртта, се вкопчват в живота, всеки по свой начин. Един се опитва да си купи с пари още малко време, друг да постигне мир чрез философията, трети иска да открие опора в изкуството… Крехкото равновесие в малкото им общество е взривено, когато сред тях се озовава… Дали красотата ще спаси душите им? Възможно ли е да се провреш под дъгата и да преминеш в съвършен свят на благородство и светлина?