Монолози за вагината

От 1996 година насам, Монолози на вагината на Ева Енслър не слиза от театралните сцени и продължава да бъде част от големия наложителен дебат, свързан с насилието върху жени и санкциониращите социални стереотипи, базирани върху сексуалността, а в по-общ смисъл с темата за човешкото достойнство и правото на щастлив пълноценен живот, което не може да бъде отказвано на никого. Пиесата е преведена на десетки езици и се играе в над сто държави по целия свят. Почерпили вдъхновението си от документирани интервюта, включващи реални женски признания, в монолозите се добавят нюанси и смислите се обогатяват с времето, така че актуалността на посланието е винаги налична - то не спира да играе своята роля и да лекува болките на съвремието. Неслучайно в статия на New York Times, публикувана повече от двайсет години след първата постановка, се отбелязва, че Никой час, прекаран в театъра напоследък, не е оказвал по-голямо световно въздействие. Актрисите с доказан талант и широка популярност, както и режисьорското решение, представят достоверно изповядани проблеми, които иначе са трудно споделими или пък умишлено заглушавани от ретроградния заговор на затвореното общество. С оглед консервативните специфики на нашата народопсихология, подновяването на темата, разкрита така вълнуващо от женските образи, е наш артистичен дълг. Не би трябвало подобни въпроси да бъдат забравяни, а техните отговори да се утаяват на дъното в общественото съзнание, докато то бива агресивно атакувано от враждебни на свободата и хумаността социално-политически доктрини. Монолози на вагината е определян като текст, изпълняващ важна политическа мисия със средствата на изкуството, а не само като продукт на развлекателната индустрия.