Кротка

Представете си един мъж, на масата му лежи жена – самоубиец, която се е хвърлила от прозореца му няколко часа по-рано. Той иска да разбере какво се е случило, да събере мислите си в една точка и разказва събитието, за да го изясни за себе си. Разговорът в крайна сметка го довежда до истината и тя му се разкрива ясно. В точка на обгорено, нажежено до бяло, духовно изгаряне ние улавяме героя на Кротка. Неговото слово е последният бастион в битката за спасение – ще стигне ли до покаяние? Кой е виновен за смъртта ѝ? Аз или тя? Всичко ли е позволено?