За свободата и смъртта

Моноспектакъл на Елисавета Белобрадова

Една изповед за смъртта, за майките, за народната работа, за социализма, за свободата. И за любовта, без която не че не можем, но няма смисъл.

„Но то какво значи да успееш в народната работа? То не винаги можеш да я свършиш днес и тук тази народна работа. Понякога работата ти е да останеш в сърцата на хората, защото някой друг може да има нужда от теб, дълго след като си умрял. От историята ти, от лицето ти. От думите."

Оставете предразсъдъците, резервите и задръжките си вкъщи, забравете за историческата коректност и цензура.