Суматоха

ЗАЩО СУМАТОХА? За творчеството и биографията на Йордан Радичков е изписано много! Аз нямам какво да добавя, нито съм театрален критик, още по-малко литературовед, но все пак ще разкажа една история, която не е описана, а и малко хора я знаят. Трябва да подчертая, че историята ми е разказана от „достоверен източник“ и е напълно истинска! През далечната 1965г. едно момче от ВИТИЗ прочита току-що излезлия сборник с разкази на Радичков, „Свирепо настроение“, и толкова е впечатлен от разните му там бели вълци, изгубени прасета, високомерни патки и хитри лисици , че веднага решава да направи театрален откъс по не театрален текст.  Това е упражнение в класовете по актьорско майсторство, което се прави в края на първи или началото на втори курс. Момчето кани свой колега и двамата се заемат със сценичната реализация на текста. „Достоверният източник“ пропуска подробности около  репетициите на двете момчета, но резултата, както твърди той, е поразителен! Целият клас е възхитен от работата на своите колеги, а най-много техния преподавател. Преподавателят кани Радичков и след като наново гледат откъса, преподавателят се обръща към автора и казва: Видя ли Йордане, че твоите текстове стават за театър! И забележете! Две години по-късно в Сатиричния театър се ражда пиесата и прочутото представление „Суматоха“! Мисля си, какво ли щеше да стане, ако това момче не беше прочело „Свирепо настроение“? Е, сигурно пак щяхме да се радваме и на „Суматоха“, и на „Януари“, и на „Опит за летене“… Но пък историята е хубава, нали? Само забравих да кажа, че главните герои в историята са: Милен Пенев, Стефан Бубадов и техният преподавател Методи Андонов! Мир на праха им! Та на въпроса: Защо „Суматоха“? Ще отговоря: А, защо не? Тя и без това, почти, е зачената във ВИТИЗ! Приятно гледане и стискайте палци! Р.S. Специални благодарности на „достоверния източник“ – Стефан Мавродиев. проф. д-р Ивайло Христов Спектакълът е носител на наградата "НАТФИЗ НАЙ-НАЙ-НАЙ" 2021 в категория "Драматичен театър"